Поглед към миналото - ОУ "Васил Левски" - Плевен
През петдесетте и шестдесетте години на 19 век Плевен наброява около 15 хиляди жители. От тях малко повече от половината били българи, останалите турци. Градът бил административен и стопански център за богат земеделски край. Тук се пресичали пътищата за София и Русе, за Видин и Пловдив, за Свищов и Никопол, за Търново и Казанлък. Както в другите градове, така и в нашия град турската администрация не полагала никакви грижи за българското население.
Но епохата на Възраждането и особено борбата за просвета на българския народ раздвижили и будните плевенски граждани. Открива се първото девическо училище в България „Анастасия Димитрова”. След него - в 1860 година е открито училище „Васил Левски”, тогава нарича „Горноплевенското” от епископ Доротей. Намирало се е на север от днешната сграда на улица ”Мара Гидик”. Отначало в него са се учили само момчета. Условията, при които са се учили децата са били много лоши - приспособена стара турска къща с 2 стаи, стари чинове, без осветление. Дворът е бил доста широк, без огради и в дъждовно време много се разкалвал. Но въпреки лошите условия училището се разраства и в него започват да учат и момичета. Двете стаи не са могли да поберат учениците, затова се открива клон от същото училище в килията при днешната църква ”Св.Троица” с две учебни стаи, в които са се учили трето и четвърто отделение.
Кой е учителствал в него след отварянето му не се знае. Най-старите хора в Горни Плевен помнят като първи учител даскал Дамян и Иван Александров, Хаджипанов, но не могат да посочат точно годините на учителстването им.
Около 1865/ 66 година в него е бил учител Георги Димов Даскалов, който по-късно станал известен като разпространител на звучните методи в Св. Николаевското училище. Той бил син на даскал Димо Грънчарски и ученик на Емануил Васкидович. Отначало се занимавал с обущарство, но после се отдал на учителство, за което имал истинско призвание. Бил много любознателен, самообразовал се непрекъснато, добър певец. Поради точността и услужливостта си станал редовен настоятел на много списания, преди и след Освобождението.
Поради общителността и благия си характер даскал Георги влияе благотворно не само върху учениците, но и върху младежите вън от училището, подбуждал ги да продължат образованието си.
= 2 =
В Горноплевенското училище са служили по една година и учителите Христо Тирников и Антон поп Георгиев, но своето издигане училището дължи главно на Ради Иванов, висш чиновник по железниците и пристанищата, който учителствал от 1872 г. до 1874 година. Старите горноплевенци говорят за него с най-голямо уважение и го сочат като пример за учител и родолюбец. За него те знаят, че е бил член на революционния комитет и че изнасял във вестниците злосторствата на турци и черкези. Той е държал връзка с Васил Левски - нощно време, яхнал на кон през селата Радишево и Тученица, отивал в Ловеч при Левски, а сутринта се връщал да учи децата. Такъв предан патриот и революционер е бил даскал Ради, наречен Русчуклията.
Добър учител е бил и неговият приемник Георги Иванов Ракитски, който след Освобождението станал офицер под името Георги Зеленогоров.
В 1896/97 г. се построява сградата от 4 стаи, после се пристрояват още 2 или всичко 6 стаи - доста солидна и хигиенична постройка. Първи учители в училището са били Георги Стоянов и Райна Донсузова /негова съпруга/. Те са учителствали до 1900 год. По-късно учителстват Дафинов, Величка Маждракова, Младен Найденов, Ирина Мастинова, Димитър Монов. След това се увеличава персоналът и от 1908 г. до 1914г. постъпват да учителстват Петър Панов, Коста Велков, Цветан Вълев, Цанка Хлебарова, Никола Кюмюрджиев и Саша Кръстева / Бобева/.
По време на войните 1912-1918 г. училището е затваряно за по няколко месеца и е служило за приемане и изпращане на войници за фронта. Учителките са били мобилизирани като медицински сестри в болниците.
От 1914 г. постъпват учителите Иванка Докова, Перса Астарджиева, Елена Спасова, Велю Петров, Тодор Магеранов, Тончо Христов Базагрянов. В това време училището е под ръководството на главния учител Велю Петров. Той е учителствал от 1914 до 1934 година. Завършил е средно винарско училище-единственото средно училище по това време. Бил е съученик на Александър Стамболийски, който е бил често гост на семейството. Велю Петров идва в училище „Васил Левски” от с. Бохот, където е оставил една образцово обзаведена училищна сграда. Велю Петров с помощта на другите учители и ученици, разработва двора - оградили го и направили много хубава градина, с три участъка парков отдел/ западна част/, овощарско-лозарски с маточник /източна част/ и цветен отдел на бордюра на южните прозорци. За ограда на двора били посадени сибирска акация и борови дръвчета. Всяко дете отговаряло за отделно дръвче, а парцелите се обработвали от отделенията. Вторите парцели посаждали със зеленчукови и хлебни култури, които служели за нагледен материал. Така Велю Петров, заедно с целия учителски колектив, поставят наченки на политехническото обучение. Много тържествено се е провеждал гроздоберът. Бил е съпровождан със специална беседа, веселие, песни, игри.
В 1925 година се основава трапезария за бедните ученици. Отначало се давало закуска и обяд на децата, но по-късно, поради недостатъчните средства и помещения, се е давало само закуска.
В 1928 г. училището е било посетено от чешка учителска делегация, развеждана от тогавашния инспектор Христо Петев. От 1929 г. до 1940г. всяка година се чества патронен празник на училището - обесването на Васил Левски -19 февруари - с подходяща програма. През този период са били изпълнявани 5 оперети ”Деца и птички” от Любомир Пипков”, „За птички” от Маестро Атанасов, „Снежната царица” от Христо Илиев, „Чудната хубавица” от Скордев, „Болният учител” от Маестро Атанасов. Всичките оперети са били ръководени от Николай Лишев - учител в същото училище. През същия период е представена и драматизацията „ Хаджи Димитър” под ръководството на Игнат Деков. Този учител е работил старателно и с голяма любов към учителската професия. През 1936/37 год. приемник на главния учител Велю Петров е бил Димитър Константинов.
В 1954 г. се основава прогимназия без база. Прогимназията е с 6 паралелки и 120 ученици-директор Цветанка Цокова /до 1962 г./. През 1958/59 г. започва строителството на нова просторна сграда и е завършена през 1963 г. Сградата е триетажна с 24 стаи, в които се учат 767 ученика, три кабинета и просторен сутерен, в която се помещават четири работилници и най-хубавият в града учебен физкултурен салон.
От самото основаване на прогимназията учители са Марийка Балабанова, Славка Петрова, Тончо Тосунски, Пенка Вълчева, Люба Иванова, Иванка и Моно Бискови, Иванка Коева, Веса Антонова. По-късно идват Конка Колева, Гичка Рачева, Надежда Христова, Евгения Димитрова, Димитър Даневски, Магда Стоянова, Дора Вълева, Пенка Пелова, Йорданка Цанкова и др. След Цветанка Цокова директор на училището става Станчо Станчев, но поради пенсионирането му през 1965 г. идва Александър Горчев.
Тук са учили още: Карло Луканов и ген. Иван Винаров, Катя Попова и Диана Попова - оперни певици, академик Страшимир Линев - доктор на класическите езици и историк, който работи върху проблемите на средновековната българска история.