Грамотността е фундаментално човешко право и е основен фактор за личен и обществен просперитет. Тя е от решаващо значение за способността на човека да се развива като личност, да се учи през целия живот и да участва пълноценно в
обществото, да живее здравословно, отговорно, успешно и независимо.
Понятието грамотност означава езиковата грамотност, в основата на която е предимно четивната грамотност - свързана с уменията за четене и писане, но е неизменно свързана и с останалите две умения - за слушане и за говорене.
Компонентите на началната грамотност са умението да се чете, умението да се пише и умението да се разбира смисъла на прочетеното и написаното - умения, които следва да се придобият в първи клас в съответствие със заложените в националните учебни програми изисквания.

Видове грамотност:
• базова грамотност - умение за четене и писане ( свързва се с компетентностите, които се очаква да притежават учениците в края на 4. клас)
• функционална грамотност - умение за използване на четенето и писането с цел
пълноценна реализация в обществото (свързва се с компетентностите, които се очаква да притежават учениците в края на основното си образование)
• комплексна грамотност - компетентност за създаване, разбиране, тълкуване и
критическа оценка на писмена информация - свързва се с компетентности, които се очаква да развиват и демонстрират лицата в рамките на обучението си за придобиване на средно образование и на по-висока образователна степен.
Както може да се очаква, колкото повече учениците четат за удоволствие в свободното си време, толкова по-високи са техните постижения в училище.
За 36% от българските ученици четенето е едно от любимите им хобита; 
48% от тях споделят, че с удоволствие посещават книжарници и библиотеки. 
От друга страна, за всеки пети 15-годишен ученик в България (21%) четенето е загуба на време. Налице е съществена разлика в резултатите по отношение на четеното за удоволствие за момичетата и момчетата у нас. Момичетата в България, които не четат за удоволствие, са значително по-малко от момчетата: съответно 17% и 38%.
Българските ученици предпочитат да четат списания (62%) и вестници (57%).
Значително по-малко са тези, които обичат да четат художествена (34%) и научна (30%) литература. Данните показват, че учениците, които четат разнообразни материали, в това число художествена и научна литература, списания, вестници и др., притежават по-високи читателски умения и постигат устойчиво по-високи резултати.

Адекватната професионална подкрепа на децата при четене през първите години на училищното образование е основен фактор за успешна учебна дейност и позитивно отношение към книгата.
Поставянето на детето в центъра на образователния процес променя посоката на
педагогическото взаимодействие от езика, изучаван от ученика, към ученика, изучаващ езика. Дейностите за създаване и поддържане на мотивация за четене, разбирано преди всичко като начин за общуване в разнообразни житейски ситуации, са от изключителна важност за постигането на начална грамотност.
След периода на началното ограмотяване насърчаването на мотивацията за четене следва да включва и насърчаване на дигиталното четене. Създаване на дигитални библиотеки благоприятства включване на дигиталните форми на учене в училищни условия и вкъщи. Съвременните реалности, в които дигиталните устройства са неотменна част от детския живот, налагат училищните политики да отчитат
предимствата им, свързани с намаляване на възрастта за първата среща на детето с
азбуката чрез компютърната игра и с бързия достъп до информация чрез интернет.
В периода на началната училищна възраст децата проявяват интерес към книгите и обичат да четат. Дали този интерес ще остане траен, или постепенно ще угасне зависи както от училището, така и от семейната среда. Понякога родителите прехвърлят отговорностите, свързани с ученето и развитието на децата изцяло към училището. За поддържането на интереса към четенето за удоволствие обаче огромна роля играят семейните навици в общуването с книгите. 
Приемствеността между началния и прогимназиалния етап създава условия за успешната адаптация на юношите и за безболезненото преодоляване на промените по отношение на учители, учебни предмети, изисквания, очаквания от тях.

Примери за училищни инициативи за насърчаване на грамотността сред учениците:
Изработване на постер-послание към всички ученици: „Десет причини да чета"
Класни идейни проекти: „Аз прочетох тази книга. Прочети я и ти"
Попълване на ученически лексикон „Любимата ми книга е ..." 
Изграждане на кът за четене в класната стая "Класна библиотека" 
Състезание за най-бърз четец „Минута е много" - за малки ученици 
Седмична петминутка по всеки учебен предмет, посветена на автори или
книги, свързани с изучавана тема 
Състезание на тема: „Да си направим своя книжка" 
Състезание за четене на дигитални книги
Пътуващият куфар на приказките и знанията" - съвместна дейност на детските
градини и училищата с културно-просветни институции. 
"Мама, татко и аз заедно четем" - четене с родителите
"Да върнем децата при книгите" - обогатяване на училищните библиотеки чрез
инициативи за подаряване на книга от родители
✓ "Пътуваща класна библиотека" - обмен на книги между класовете в училище
✓ "Какво ми казва подаранета книга" - изразена благодарност към дариинициативи
✓ Седмица на детската книга - конкурси за най-добър четец и разказвач
✓ Училищен маратон на четенето
✓ Ателие на „Педагогически инициативи, свързани с четенето"