Наистина всичко започна с презентацията по гражданска защита „Пожар“. Медицинската сестра Тони Николова запозна учениците от начален етап с безопасното поведение, което трябва да имат, за да не предизвикат пожар. Разказа им как от приятел огънят може да се превърне в страшен враг на човека. Как трябва да реагират, ако страшното се случи. 
Докато слушах и гледах, в съзнанието ми изплуваха думите на един мой преподавател: „Теория без практика е сляпа. Практика без теория е мъртва.“ Веднага се сетих къде трябва да заведем нашите третокласници. 
След два дни всички крачеха въодушевени към пожарната. Там децата бяха посрещнати от чичо Вальо, който стана всеобщ любимец. Защо ли? Той знае толкова много! И разказва така увлекатено… И показва толкова интересни неща… И най-важното – позволява всичко да се пипне, да се пробва… Малките любопитковци се качваха в пожарните коли, слагаха си каски и противогази, ръкавици и дрехи, които никак не се запалват лесно…, държаха истинска пожарникарска киркобрадва, дори гасиха въображаем пожар със съвсем истински пожарникарски маркуч, от който излизаше ама съвсем истинска струя специална пяна… Надничаха с малките си главици през всеки отворен капак или врата. Очите им искряха и попиваха всяка дума, казана от чичо Вальо. А колко важен и специален е той, разбраха едва когато им каза, че е ръководител на екип при гасене на пожари. Когато ги попита имат ли въпроси настъпи тишина… Едно гласче / няма да издам на кого беше/ попита: „Как се става пожарникар?“ „Пожарникари могат да станат само тези, които получават петици и шестици! Тези, които са здрави, смели и обичат хората.“ – Думите на чичо Вальо често се повтарят от момичетата и момчетата в класа. Още по-често чуваме: „ Аз ще стана пожарникар!“
Ето как малкото пламъче се превърна в голяма мечта.